Използване на разтегливостта на трикотажните платове: Трикотажните платове притежават отлична разтегливост, което позволява минимални шевове, плисета и пачуърк в дизайна на шарките. Освен това трикотажните платове обикновено не са подходящи за техники за оформяне като пресоване или оформяне; вместо това се използват присъщата им еластичност или подходящи техники за плисиране, за да се приспособят към извивките на тялото. Следователно степента на разтегливост на тъканта се превръща в решаващ фактор при проектирането и производството на модела.
Тъканите модели на облекло обикновено са по-големи от площта, необходима за покриване на тялото, което позволява известно отпускане. Въпреки това, в зависимост от структурата на тъканта, особено силно еластичните тъкани (свързани със структурата на преждата и тъкането) могат не само да премахнат хлабината в дизайна на шарката, но също така могат да имат своите шарки или със същия размер като обиколката на потребителя, или по-малки, за да се отчете коефициентът на еластичност.
Плетените платове се различават от тъканите по стил и характеристики. Дрехите от трикотаж трябва не само да подчертават предимствата на тъканта, но и да преодоляват нейните недостатъци. Тъй като някои плетени платове са склонни към разплитане, дизайнът и производството на модела трябва да избягват прекомерната употреба на преувеличени техники. Стрелки, линии за рязане и твърде много шевове трябва да се избягват, доколкото е възможно, за да се предотврати разплитането на плетените бримки и това да повлияе на носенето на дрехата. Трябва да се използват прости, меки линии, за да се координират с мекия, удобен стил на плетената дреха.
